Очарована съм! Сепулведа е невероятен - с лекота те пренася в друг свят, откъсвайки те напълно от сивия ден. Мога да чета тази книга отново и отново...
Лампата на Аладин и други истории, за да превъзмогнем забравата
Автор: Луис Сепулведа
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Ера |
| Брой страници | 152 |
| Година на издаване | 2009 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 180 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 978-954-389-048-4 |
| Баркод | 978-954-389-048-4 |
| Категории | Повести и разкази. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В центъра на тази очарователна книга е една лампа… И от тази лампа се появяват сякаш по вълшебен начин дванайсет разказа, дванайсет пленителни истории, дванайсет романи миниатюри…
Александрия на Кафавис, Ипанема по времето на карнавала, студеният и дъждовен Хамбург, Патагония, Сантяго от шейсетте години, границата на Перу, Колумбия и Бразилия са само част от местата, където се развива действието в тази вълшебна колекция.
Обещани срещи, които не се състоят; любовни истории, продължили с години; срещи със смъртта сред шумни тълпи; стари хотели в кътчета, които привличат необикновени пътешественици; хора с необичайни съдби, които обикалят света... Сепулведа разказва всичко това с лекота, която потапя читателя в един далечен свят и неусетно го приобщава към него. „Защото докато ги споменаваме и разказваме историите им, нашите покойни приятели никога няма да умрат”, казва един от героите в книгата.
Във всеки един от тези дванайсет разказа Луис Сепулведа вдъхва живот на незабравими образи и чертае с майсторска четка географията на човешката душевност. Той се опитва да изтръгне от забравата места, лица и събития и успява да го направи с пленителната си проза, чийто прочит доставя истинска наслада.
За чародейната сила на спомена, която заличава сладко-горчивия вкус на забравата.
За любовта, която ни кара да забравим времето и света отвъд прозорците, в която удоволствието е компас, а умората – награда.
За думите, които както виното имат нужда от време да отлежат, за да може кадифето на гласа да отдаде съвършения си вкус.
Една покана за приключения и за рая…
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Разказите на Луис Сепулведа – „Лампата на Аладин и други истории, за да превъзмогнем забравата” са първият ми досег с творчеството на именития чилийски писател. Това са 12 истории в духа на завладяващия магически реализъм, така типичен за творчеството на редица латиноамерикански автори. 12 разказа, в които по неповторим начин се преплитат реални личности, градове и събития с елементи от приказките – образи, мотиви, символи.
В спомените за негови приятели, за известни чилийски поети и писатели, за красиви и обаятелни жени се намесват мистериозни хора, магически огледала, лампи, носещи щастие. Сепулведа се заиграва по такъв увличащ и омагьосващ начин със свързването на двата пласта – действителност и фикция, така владее изкуството на прекрасното изразяване, на рисуването с думи, че в един момент осъзнаваш, че съвсем не е важно какво точно ти казва ... просто търсиш да се потопиш в поредната красива представа, поредното прекрасно усещане, което ти носи словото му.
Мария Георгиева, Хеликон Бургас
Преди няколко десетилетия латиноамериканската литература в лицето на Габриел Гарсия Маркес, Алехо Карпентиер, Карлос Фуентес и Исабел Алиенде превзе световния книжен пазар. Напоследък новата вълна магически реалисти щурмува Европа и САЩ. "Алхимикът" на Паулу Коелю през последните години е сред най-продаваните в десетки страни. Сега светът полудя по едно ново име - Луис Сепулведа.
За 8 години романът му "Старецът, който четеше любовни романи" има само на испански 50 издания. Вече е преведен на десетки езици. В интернет има стотици сайтове на английски, испански, италиански, немски, френски, сръбски език..., в които читатели и специалисти коментират книгите на писателя.
Критиците сравняват шедьовъра му с перли на световната литература като "Старецът и морето" на Хемингуей, а в писателския му почерк откриват черти от стила на Мелвил и Конрад. Но винаги правят една уговорка - че Луис Сепулведа е уникален писател със свой собствен стил.
От друга страна, самото творчество на белетриста е разнолико. "Старецът, който четеше любовни романи" е създаден в най-добрите традиции на латино-американския магически реализъм.
Ако Паулу Коелю предпочита по директните внушения, разказвайки притчи, Луис Сепулведа провокира читателя да мисли, но без да го затормозява със сглобяването на интелектуалните пъзели, предпочитани от модернистите. Езикът му е прост и лаконичен, но невероятно образен и метафоричен. Милионите фонове на "Старецът, който четеше любовни романи" помнят култовото му начало: "Небето, набъбнало като магарешки търбух, висеше заплашително на педи от главите. Топлият лепкав вятър отвяваше малкото окапали листа и огъваше на пориви хилавите бананови дръвчета пред кметството
Във време, в което човек все бърза за някъде, домът е мястото за нужната почивка след напрегнатия ден, а миговете с книга в ръка са кратки и редки, не може да
не се оцени стегнатият обем на книгите на Сепулведа. Най-дебелата - "Старецът, който четеше любовни романи", е с обем от 130 страници. Общо толкова пък са двата криминални романа - "Дневникът на един сантиментален убиец" и "Якаре" - взети заедно. Те звучат много американски - изпълнени са с екшън и непредсказуеми обрати.
Но това е на пръв поглед. Просто един магически реалист си играе, влизайки в кожата на Хамет и Чандлър, майсторите на класическия черен роман. Едва ли сте чели нещо толкова забавно и увлекателно след "Малтийският сокол" и "Сбогом, моя красавице".
За 8 години романът му "Старецът, който четеше любовни романи" има само на испански 50 издания. Вече е преведен на десетки езици. В интернет има стотици сайтове на английски, испански, италиански, немски, френски, сръбски език..., в които читатели и специалисти коментират книгите на писателя.
Критиците сравняват шедьовъра му с перли на световната литература като "Старецът и морето" на Хемингуей, а в писателския му почерк откриват черти от стила на Мелвил и Конрад. Но винаги правят една уговорка - че Луис Сепулведа е уникален писател със свой собствен стил.
От друга страна, самото творчество на белетриста е разнолико. "Старецът, който четеше любовни романи" е създаден в най-добрите традиции на латино-американския магически реализъм.
Ако Паулу Коелю предпочита по директните внушения, разказвайки притчи, Луис Сепулведа провокира читателя да мисли, но без да го затормозява със сглобяването на интелектуалните пъзели, предпочитани от модернистите. Езикът му е прост и лаконичен, но невероятно образен и метафоричен. Милионите фонове на "Старецът, който четеше любовни романи" помнят култовото му начало: "Небето, набъбнало като магарешки търбух, висеше заплашително на педи от главите. Топлият лепкав вятър отвяваше малкото окапали листа и огъваше на пориви хилавите бананови дръвчета пред кметството
Във време, в което човек все бърза за някъде, домът е мястото за нужната почивка след напрегнатия ден, а миговете с книга в ръка са кратки и редки, не може да
не се оцени стегнатият обем на книгите на Сепулведа. Най-дебелата - "Старецът, който четеше любовни романи", е с обем от 130 страници. Общо толкова пък са двата криминални романа - "Дневникът на един сантиментален убиец" и "Якаре" - взети заедно. Те звучат много американски - изпълнени са с екшън и непредсказуеми обрати.
Но това е на пръв поглед. Просто един магически реалист си играе, влизайки в кожата на Хамет и Чандлър, майсторите на класическия черен роман. Едва ли сте чели нещо толкова забавно и увлекателно след "Малтийският сокол" и "Сбогом, моя красавице".
