до соня китипова
Имате ли общо с критичката и журналистката от 30-40 г на ХХ век Соня Китипова Вичева? Авторка е на книгата "Нашите писателки" 1939 г.
поздрави - Петър Михайлов [email protected]
BG емигрант в Париж
Автор: Димо Райков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Хермес |
| Брой страници | 256 |
| Година на издаване | 2008 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 342 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 978-954-26-0647-5 |
| Баркод | 978-954-26-0647-5 |
| Категории | Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„ВG емигрант в Париж“ е продължение на книгата „Париж, моят Париж…“, ала този път Димо Райков показва не Париж на архитектурните и културни забележителности, на светлината и разкоша, а Париж на живота на обикновената българска емиграция. Негови герои са: добряк-авантюрист и поклонник на жените, продавач на красота, църковен служител, клошар, проститутка, просяк, неволен убиец, мечтател, осъден на смърт от комунизма, човек-кобай, студент, висшистка-чистачка…
„ВG емигрант в Париж“ – частица от многоликия образ на BG емиграцията в Париж!
Jiveia ot mnogo godini v Paris i se radvam, che nai-nakraia se poiavi kniga ne samo za emigratziata v chujbina no i za horata, chustvachti se emigranti v sobstvenata si strana. Imenno taka se chuvstvat chustvitelnite hora v BG s izostreno kritichno suznanie. Dano te da sa vse poveche i poveche, za da se zarodi nai-posle istinsko grajdansko obchestvo v opozitzia na purvenuchtinata i groteskoto durjanie na oligarhiata i servilnite medii.
Книгата е прекрасна. Когато човек започне да я чете, не може да я остави. И най-важното отразява много точно проблемите на българското общиство. Паралелът между живота в една развита демокрация, каквато е френската, и българската действителност ни е много нужен днес, защото ни показва къде сме ние и кои са причините за лошото състояние на нашата държава.Съдбите на отделните герои са интересни не сами по себе си, а защото отразяват като в огледало истината за нашия животл И в случая въобще няма значение кой какво е завършил и какво образование има.
Чудесна книга, която всеки трябва да прочете и да помисли доколко "българското" у него все още е живо!
Нели от Варна - героинята от книгата няма висше образование и не е психолог, работеше в нашето училище като домакин. Има два апартамента във Варна. Винаги се оплакваше все за нещо. Колективът на училището нямаше добро мнение за нея, като напусна се чу че липсвали някакви дребни пари, които не отчела и стария директор ги плати, не искаше да се занимава с нея. Иначе е приятна на външен вид жена.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Димо Райков е роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член е на Сдружението на българските писатели.
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика. Автор е на книгите: Стълба от камък, разкази, 1983; Жребият, повест, 1987; Мигът на невестулката, разкази, 1989; Писма до мъртвия брат, роман, 1993; Пансионът, роман, 1995.
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика. Автор е на книгите: Стълба от камък, разкази, 1983; Жребият, повест, 1987; Мигът на невестулката, разкази, 1989; Писма до мъртвия брат, роман, 1993; Пансионът, роман, 1995.
