МОНОЛОГ НА ХИМЕРАТА
1.
Нагоре, все нагоре, славни Скрибе,
сред пещерите исполински, зидани
в божествените времена -
в ушите им
като в уши на Сфинксове на бездната.
На вечни тронове
се трупат облаци подобно мозък -
небето с тях осмисля
себеразкриването.
2.
Плода абстрактен
от тръните на мъдростта
и слънчевия луднал лотос
като удавник
от калищата на нощта
раззинал свойта розова уста
ти бяха дадени подобно шперцове:
усъвършенствал си се да четеш по знаците им
самите точки
на близането и излизането от пустинята
на изказа.