Книгата на Виктор Поротников разказва за възцаряването на Дарий І (неизв. – 486 пр.Хр.), цар от династията на Ахеменидите, основана от Кир Велики. При него Персийската империя достига най-голямото си могъщество.
“Аз съм приятел на добрите и неприятел на злите – е казвал за себе си Дарий Велики. – Не бях враждебен и не бях лъжлив. Постъпвах, както го изискваше справедливостта. Не съм причинявал злини нито на слабите, нито на силните.”

След смъртта на Камбиз на царския престол се възкачва брат му Бардия. Приближените му недоволстват. В царският двор се ширят слухове, че истинския цар е подменен. Хората от царското обкръжение са озадачени от непривичното му поведение. Съмнения се промъкват и сред жените от харема. Следва поредица от дворцови интриги. Младият Дарий заедно с неколцина знатни перси решават да възстановят справедливостта и успяват да свалят лъже царя от трона. С малка хитрост бащата на Дарий прави така, че сина му да бъде избран от „боговете” за цар.
Мъдрият и далновиден управник Дарий І обезпечава стабилността на Персийската държава. Той успява да потуши въстанията на скитските племена в Средна Азия, а също и във Вавилон, Мидия, Елам, Египет, Партия, и да завоюва част от Индия.
Провеждат се редица реформи, в резултат на които цялата държава е разделена на сатрапии и е установена стройна данъчна система. Сеченето на златни монети (дарици) е способствало за развитието на международната търговия в непознати по онова време мащаби. При Дарий І е разгърнато значително строителство, прокаран е каналът от Нил до Суец, построени са храмове в Мемфис, дворци в Суза, царската резиденция в Персепол и др. Времето на царуването на Дарий І е било период на най-голямото могъщество на Ахеменидите.