Представям се за \" нормален читател\",защото \"Париж,моят Париж...\" и \"BG емигрант в Париж\"- тези истински и страшно нелицеприятни за властта книги на талантливия писател Димо Райков - са \"пръст в раната\",който ни показва какъв в действителност е днешният ни живот в БГ. Тук има неща,които в никоя друга българска книга не съм прочел. Човек,който няма в библиотеката си тези книги ще съжалява - Димо Райков се чете на един дъх и със ...сълзи - нещо,което отдавна,ама от много време не бях изпитвал.
Париж, моят Париж
Автор: Димо Райков
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Хермес |
| Брой страници | 312 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 427 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9542604882 |
| Баркод | 9542604882 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
"Шан-з-Елизе", Триумфалната арка, Айфеловата кула, "Нотр Дам дьо Пари", Монмартр, "Мулен Руж", площад "Пигал"… Това са не само световни забележителности, но и територия на духа, на свободата, символ на любов и радост от живота…
В "Париж, моят Париж" десетки парижани, сред които генералният директор на "Офис дьо туризм" в Париж, директорът на пресцентъра и говорител на парижкото кметство, водещ журналист от "Радио Франс", легендарният певец Шарл Азнавур, председателят на Съюза на писателите във Франция, кметовете на Монмартр и Венсен, съветникът на президента на транспорта във Франция, директорът на връзки с обществеността на прочутото кабаре "Мулен Руж", директорът на Еротичния музей на площад "Пигал", президентите на студентската асоциация "Еврофил" и на асоциацията "Моите господари - бедните", букинист, клошар… както и преуспели български емигранти, като професор Минко Балкански, художника Никола Манев, професор Боян Христофоров, пластичния хирург д-р Дарина Кръстинова, политика Христо Чурелов, писателя Божидар Чеков, журналистката Румяна Угърчинска… Всички те - на различна възраст, с различна професия и различен социален статус - разказват за себе си и за Париж, видян през техните очи. Така - щрих по щрих, те изграждат не само образа на Париж - Града на светлината, но и на френското общество с неговия бит, култура, изкуство, морални и философски принципи.
"Париж, моят Париж" е книга, която е размисъл и за живота в две страни, които са толкова близки и същевременно така различни. Едната е Франция, всепризната люлка на демокрацията, а другата - България, която сега прохожда в това отношение и която е на прага на влизането си в Европейския съюз.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Димо Райков е роден на 31.07.1954 г. в гр. Малко Търново. Завършил е българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член е на Сдружението на българските писатели.
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика. Автор е на книгите: Стълба от камък, разкази, 1983; Жребият, повест, 1987; Мигът на невестулката, разкази, 1989; Писма до мъртвия брат, роман, 1993; Пансионът, роман, 1995.
Работил е като редактор в редица литературни издания и национални медии, бил е съветник на Комисията по медии и култура в 38-то Народно събрание на Република България, както и шеф на "Връзки с обществеността" в Министерството на труда и социалната политика. Автор е на книгите: Стълба от камък, разкази, 1983; Жребият, повест, 1987; Мигът на невестулката, разкази, 1989; Писма до мъртвия брат, роман, 1993; Пансионът, роман, 1995.
