Промоция на българския книжен пазар: 01.07.2006 год.
Книгата-албум "За свещените крави и качеството на дните" на фотографа-пътешественик Юлиан Ангелов съдържа девет отделни части. Във всяка от тях се описват културата, бита и любопитни факти от бита на хората в малко познати за българите места от необятния полуостров Индустан, като: Ладакх (бившата западна част на Тибет, а сега област в Кашмир, където преобладава будизма), непалските градове Катманду и Бхактапур - известни със своите хилядолетни храмове и култура, Сиким - царството на рододендроните и планините в Източна Индия, Делхи, еротичните храмове в Кхаджурахо, Ришикеш - световната столица на йогите и аскетите, Агра и Фатехпур Сикри - където могат да се видят едни от най-добрите архитектурни паметници в цяла Индия, начело с Тадж Махал, родния град на бог Кришна - Вриндавана.
Но освен това, "За свещените крави и качеството на дните" е и първото по рода си фотографско издание в България. Именно фотографиите са това, което прави тази книга различна и я доближава до нивото на добрите издания за пътешествия по света. По една или друга причина в последните години малко български фотографи могат да си позволят лукса да пътуват и снимат шест месеца в отдалечени краища на планетата, каквито са Индия и района на Хималаите. В "За свещените крави и качеството на дните" авторът предлага на българската публика и на всички, които обичат фотографията и пътешествията, редица уникални кадри от малко посещавани места и необичайни уловени мигове от живота на страните, за които пише.
Някои от фотографиите в книгата са печелили дори награди от фотографски конкурси, и са показвани пред публика по време на множеството изложби, които авторът организира след завръщането си от Индия и Непал.
В книгата, освен пътеписи, има и много бележки за различните аспекти от културата на народите, населяващи района на Хималаите, за ежедневието и мистичните способности на индуистките аскети, вярванията и традициите на будистите, индуистите и мюсюлманите в Индия и Непал. Всичко това е поднесено в жив, образен и разказвателен стил и е адресирано към широк кръг читатели, които имат интерес към Изтока и пътешествията, както и такива, чието любопиство към света би ги накарало да разгърнат страниците на подобна творба. Части от пътеписите в книгата - като текстовете за Ладакх и за свещения мюсюлмански град Агра, са публикувани дори в списание "Съвременник" (брой 1/2004 г. и брой 1/2006 г.), където получават добри отзиви.
В България има известен стереотип по отношение на Индия. Повечето български автори пишат за храмовете, културата, йогите, духовността и мъдростта на Индия само с възторжен и приповдигнат дух. И това е напълно разбираемо. Те прекарват не повече от няколко седмици на територията на Индийския субконтинент, или пък пътуват в командировка и нямат възможност да надникнат извън завесата на луксозните хотели, интелектуалните кръгове в големите градове и културните забележителности. Но Индия е твърде жива страна и не заслужава за нея да се пише като за мъртвец - или добро, или нищо. Затова в настоящата книга авторът се опитва да намери онзи баланс и чувство за хумор, които изразяват не само удивлението от колоритния индийски бит, но и преживяванията и емоциите на един българин, пътувал и живял шест месеца из дебрите на "тъмна Индия".
Именно благодарение на културния шок, който всеки ден по време на пътуването стряска безжалостно чужденеца, той открива и другата страна на Индия - индийските лъже-факири, безвремието, обхванало индийските чиновници, металните автобуси, на чийто седалки седят по четири човека при капацитет за максимум двама с ръст над метър и петдесет, крадливите маймуни и скитащите из улиците свещени крави, които правят задръствания дори в индийската столица от по половин час, лежейки блажено по асфалта.