И за мен тази книга е прекрасна, всичките мини истории, които бяха вмъкнати ми харесаха много и много ме забавляваха. Препоръчвам.
Леля Хулия и писачът
Автор: Марио Варгас Льоса
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Хермес |
| Брой страници | 384 |
| Година на издаване | 2006 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 332 грама |
| Размери | 21x14.5 |
| ISBN | 954260405X |
| Баркод | 954260405X |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Любовната връзка на начинаещия писател Варгитас с леля Хулия, по-възрасна негова роднина, и необузданото въображение на автора на сапунени радиопиеси Педро Камачо, са двете сюжетни линии в романа Леля Хулия и писачът. Рицарската страст на младия юноша към леля Хулия, която местното общество се опитва всячески да угаси, се редува с пошлите умотворения на „писача“ Камачо. Този голям роман на Марио Варгас Льоса напомня приключенска история, брилянтно съчетаваща шекспировската страст с мелодрамата. Леля Хулия и писачът е разказ за „възпитанието на чувствата“, което се ревръща в чирачество в школата на живота.
Това е един от шедьоврите на съвременната литература. Чела съм я два пъти - и двата с голямо удоволствие. На когото съм я препоръчала, също я е харесал. Романът разказва за старта в живота на един млад журналист, който постъпва на работа в радио. Това е едната тема и тя ще е много интригуваща за всички, които си представят своето бъдеще като журналисти. В тази линия е и разказа за конкуренцията му в работата с по-безскрупулен колега. Втората линия е за любовта му към малко по-възрастна от него жена, която му се пада далечна леля. Любов, която няма как да бъде подкрепена нито от родителите му, нито изобщо от роднините.
И всичко това - на фона на столицата на Перу през 50-те години на ХХ век.
Какво е това чудо? Заглавието ми прилича на титулатурата на някоя сапунка!
Коментарът е редактиран от администратор.
Амии, аз мога да кажа същото. Мъчих я много тази книга, исках да ми хареса, трябваше да ми хареса - все пак се е харесала на толкова много хора, някои даже я определят като култова. Да, обаче аз, докато я четях, дори колоритност не усетих, само безкрааайна скука.....
Не познавах този автор. Препоръчаха ми точно тази книга. В началото ми се стори колоритен, но после ми доскуча. Опитвах се да ми хареса, но никъде не откривам тази многопластност, за която споменават в ревюто. Не ме разбирайте погрешно. Сигурно е хубава, но не и за мен. Ще си взема друга негова книга, може би не съм попаднала на правилната за мен.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Последната Нобелова награда за литература принадлежи на този автор.Изключвайки личните ми резерви спрямо неговия избор, с чиста съвест признавам, че това е една от най-хубавите книги, създавани някога. От онези, които непременно трябва да бъдат прочетени.
Творбата представлява двупластов роман, изграден върху ефекта на контраста. Редуват се автобиографични епизоди от “битовата любов”, наречена Леля Хулия, с новели от сапунен радиотеатър, чийто автор е “писачът”. Двете реалности взаимно се захранват, до степен на пълен абсурд.
Подобна “схватка“ между духа и тялото, познават и други шедьоври на испаноезичната литература. Най-яркият е “Доня Флор и нейните двама съпрузи”. Ако се върнем още по-назад във времето, ще разпознаем пагубния идеализъм на Дон Кихот.
Ако се огледаме около себе си, ще видим битие на потребител и чувства, ”преобразени”от масовата култура.
За това говори тази книга. Останете с нея след рекламите.
Людмила Еленкова, Хеликон България
Испанско-перуанският писател Марио Варгас Льоса (р. 1936) е сред най-изтъкнатите писатели в съвременната литература на Латинска Америка, редом с Гарсия Маркес, Карлос Фуентес и Хулио Кортасар. Звездата му изгрява с романа „Градът и кучетата“ (1963), а репутацията му се затвърждава със „Зелената къща“ (1966), за която получава наградата „Ромуло Галиегос“ в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Гарсия Маркес. Литературният му авторитет продължава да расте с появата на романите „Разговор в Катедралата“ (1969), „Панталеон и посетителките“ (1973), „Леля Хулия и писачът“ (1977), „Войната в края на света“ (1981), „Кой уби Паломино Молеро?“ (1986), „Възхвала на мащехата“ (1988), „Празникът на козела“ (2000), „Лудориите на лошото момиче“ (2006), много от които са издадени и на български.
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.
„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
Той е носител на множество престижни литературни награди, а през 2010 г. става Нобелов лауреат за литература. През 2013 г. е удостоен с почетното звание доктор хонорис кауза на Софии?ския университет „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. му е присъдена международната награда „Педро Енрикес Уреня“ на Доминиканската република.
„Сурови времена“ (2019) е неговият най-нов роман, чието заглавие е метафорично заимствано от „Книга за моя живот“ на света Тереза Авилска.
