Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Всеки път, когато взема в ръце книга на Джоан Харис, се чувствам като дете, което стиска в ръка шоколадов сладолед в горещ следобед и с всяко близване усеща вкуса на щастието. След „Петте четвъртини на портокала”, „Шоколад” и „Къпиново вино”, посегнах към „Блажени безумци”, предвкусваща насладата от предстоящото четиво и с лека тъга, че невероятното удоволствие ще свърши с последната страница.

Това е приказка за всеки, който знае какво е да бъдеш погълнат от хубав роман. Джоан Харис отново не изневерява на себе си, въвличайки ни в историята на една силна жена, която буквално и преносно живее живота си като въжеиграч над бездна.

Всяка добра книга трябва да има добра любовна история. В „Блажени безумци” любовната история сякаш е в сянка, развитието й се движи на втори план, но тя дава тон и вкус на цялото повествование.

Ако трябва с три думи да характеризирам тази книга, то те са „наслада”, „наслада” и „наслада”. Добрата новина е, че за разлика от сладоледа, след като я прочетете, можете да го направите отново.