Хапнаха съвсем малко, почти нищо. Блюдата, макар и по-обилни от обичайното - за това се беше погрижил един усърден надзирател -нагарчаха, всяка хапка пареше като жарава. Известно е, че липсата на апетит е неизменен спътник на прощалните вечери. И тъй като екзекуцията трябваше да стане призори на следния ден, баронът се ядосваше на лицемерието да предлагат на осъдените ненужни лакомства, отравяни най-безскрупулно от мисълта за предстоящата гибел.
- Смъртта на гладен стомах не ще е красива - вайкаше се той. - При това по ранина!
Когато слънчевите зари те пристрастяват повече...
Салимбени го подкрепи с присъщия си поетичен маниер:
- Всъщност по залез ще да е по-добре. Полуздрач, ниски облаци, кърмъзени, Виолетови сенки, които те приканват смирено към покой. А така ще си мислим, че най-безогледно ни натирват.
Войникът не продума, вперил поглед в обувките си. Бе вдигнал яката на ризата си, сякаш му беше студено. А Нарчизо промълви:
- Вечер или заран, каква е разликата? – не се сдържа и се разхлипа.
Крепостта е единственото обитаемо място на острова. Казваме остров, а би трябвало да го наречем зъбер. Защото е не друго, а зъбер от туф, източен като огромен нос, на места с трудни за изкачване стръмнини, най-често с отвесни голи стени. От континента го отделя канал, широк колкото обсега на силно зрение. При това, било поради коварството на теченията или ветровете, прекосяването му е трудно за лодка и направо невъзможно за ръцете на плувец; няма случай с беглец, чийто труп да не е намерен обвит с водорасли и наръфан от рибите край скалите на Черния нос.
Обиколката на това място възлиза на миля, миля и половина. Тук покълват малко семена, донасяни от вятъра, и то там, където почвата търпи кипарисите и чубрицата. Не пасе и добитък с изключение на кози, даващи малко мляко, и на глутница безпризорни магарета, които се лутат по брега под скалите, а жалостивият им рев се носи в ледените януарски нощи...
Закатерите ли се по виещата се пътека, в едната посока погледът обхваща безкрайната морска шир - дипленица от сини вълни чак докъдето я захлупва западният хоризонт; в другата посока, отвъд водния ръкав - земята и едно пристанище, пустееща дъга от ситни къщици, където нито цари оживление, нито се мярка жива душа. Същата пустош е и на небето: само някоя самотна птица, разнасяща тайнствени присъди, прелита между острова и кралството.