“Нямаше я вътрешността на Африка, нямаше Америка, нямаше Австралия, нито Нова Зеландия, нито Фидщси, нито Гонга, нито Тибет, нито Монголия. Нямаше Япония. Около вътрешното море имаше могъща Империя, в която се смесваха много народи, говореха се много езици. Светът беше вече стар. Въртеше се, както се върти и днес. Изгубил бе спомена за далечните епохи, които векове наред бяха трупали мълчание. Никой не си спомняше вече за страхотните катастрофи, изчезнали в мрака на времето, които бяха съпровождали раждането му и първите му гърчове. Откъслечни спомени вълнуваха духовете и разпалваха въображението, подхранвани от поети и пътешественици.” (из книгата)