Танцът е познат в Индия от най-дълбока древност. Класическата традиция, обобщена в "Натя Шастра", постановява, че танцът, както и музиката, са неразделна част от драмата, а актьорът се явява едновременно танцьор и певец. С времето обаче танцът се отделя и започва самостоятелния си път. Развиван активно през вековете като изкуство, използващо човешкото тяло за основно изразно средство, индийският танц показва удивително многобразие в различните райони на страната- терните особености придават собствен колорит на всяка една от разновидностите на индийския танц. Една от тези регионални вариации е Одиси с родина днешния щат Ориса. Чувствен и лиричен, Одиси е танц на любовта и страстта, който се докосва както до божествения Абсолют, така и до земното и човешкото. Илюстрациите върху заглавните страници на "Шекхар" представят позиции на ръката съгласно езика на жестовете в танца Одиси. Върху корицата на първата част е изобразенаръка,символизираща цветето лотос, а върху тази на втората-ръка,която свири на флейта