Депутатът от БСП Иван Кременлиев, заместник-председател на Комисията по националната сигурност, излезе от дома си на ул. "Балчер", Качи се в новия си "Форд Сиера" и потегли за родното си село Якимово, Монтанско. Беше първият ден на парламентарната ваканция. Жена му и синът им вече втора седмица гостуваха на родителите му. Време беше да ги прибере. В края на юли щяха да летуват в Евксиноград. Оставаха му две седмици да види старите, да спазари майстори - щеше да събори старата къща ида строи вила на два етажа, да остави баща си да наглежда строежа. До есента трябваше да вдигнат покрива и да поставят остъклената дограма.
Излезе от София, запали цигара и натисна газта. Обичаше високите скорости, а и колата се мъчеше под сто и двайсет километра в час. Късно видя пътната полиция, намали, изпсува на глас, но като му размахаха стоп-палката, започна да прехвърля наум къде е сложил депутатската си карта. Имаше имунитет и тия тъпи ченгета освен да му пожелаят "добър път", нищо друго не можеха да направят.
- Лейтенант Иванов - представи се голобрад младок. - Документите за проверка, моля.
Кременлиев пребърка джобовете си, сети се, че картата е в аташекейса - с паспорта, шофьорската книжка и талона - извади ги, но преди да му ги подаде, каза:
- Аз съм депутатът Кременлиев! Превиших скоростта, но много бързам, момче. Бъди експедитивен, моля те.
Лейтенантът го погледна и заповяда вяло:
- Пътна полиция. Излезте от колата. Отворете багажника и извадете съдържанието на пътната чанта.
- Педерастче! - измънка Кременлиев. Подаде му сака и отиде да отключи багажника.
Превъртя ключа, вдигна капака и онемя. Свит надве, удавен в кръв, изцъклен и с облепена с тиксо уста отвътре го гледаше трупът на млад, бръснат до голо мъж на около двайсет и пет години, прострелян и в челото, и в слепоочието...