"Хора и рози" е роман за живота на българите в тъмната нощ на робството. Героите се вплитат в многостранни, понякога трудно обясними взаимоотношения, но такава е действителността - тъжна, невероятна, нелепа.
В "Звън на желязно клепало" започва зазоряването, което неумолимо и неотклонно приближава героите към края на тъмната нощ.
В мрака на робството се ражда необикновено светлата любов на Тодора и Петко, блесналата като светкавица злощастна любов на Петьо Ганин и Смилена, дългоочакваната и тържествуваща обич на Христо Стамболски и Търсица Перло.