Този роман на Антон Дончев не е така епично мащабен, каквито са другите му творби, посветени на българската история. Но той в никакъв случай не бива да се възприема като приключенско четиво, изпълнено с множество перипетии и обрати, както искат да го представят постмодернистите либерали. Романът е сложна концептуална книга със собствено виждане за ролята и мястото на еретичните учения през Средновековието в съдбата на Европа.
Панчо Анчев