Човек е като Космоса - празните пространства в нас са много по-големи от плътната материя, защото ние сме съставени от атоми, а между ядрото на всеки атом и електроните му има огромно празно пространство - както между Земята и Луната (Земята и Луната са увеличен модел на водородния атом -Земята е ядрото, Луната е електронът, който обикаля около Земята), и през това празно пространство между Земята и Луната не само се вижда, но могат да преминат и други тела. Така и през нас не само се вижда, но и всеки момент може би минават хора от други паралелни светове -обитаваме се един друг, съществуваме едновременно един в друг, минаваме един през друг, но не се виждаме, нито се чуваме, само понякога нещо като че ли ни се счува, като че ли усещаме нещо, нещо виждаме насън... и се разминаваме, без да се докоснем.
Стефан Цанев

На корицата: картина от художника Димитър Киров