Жана обича Веселин със своя, особена любов, харесва й да го гледа. Той е нейният тип за мъж от моминските й спомени. Любува се на чертите му чак до пръстите на ръцете. Дълги, силни, а чувствени, излъчват иглички, които я парват, докоснат ли се до кожата й, какво ли ще да е, ако я погали. Харесва розовите му нокти като на момче, приличат на лакирани, изрязани ниско и с белезникави месечинки в основата си, признак на късметлия. Такъв да я
разкърши и поведе, тя няма да съжалява и мисли, че ще му бъде вярна до гроб, а то какво досега й се случи. От ръце на ръце, от глупак на мръсник и все тя е виновна. Децата й пораснаха и утре ще й го кажат. А Жана беше
най-милото момиче. Сега все още е красива жена, заглеждат я, а тя - смачкана отвътре. В гимназията имаше приятел като Веселин. Той само я гледаше, погледът му я следеше, очите му я изпиваха, нямаше смелост да й продума. Жана тъкмо беше напъпила. Момиче хубаво, сочно и пълно с желания. Така се лепна за нея бащата на децата й, изцеди я и я захвърли. Сега тя сънуваше, че Веселин й е мъж и няма да я изостави…