Изследването е посветено на динамиката в разбирането за литература в ключови текстове на световното теоретично наследство. Ценността му е в очертаването на ориентири както в една широка историческа панорама, така и в съвременната ситуация на академичното занимание с античност у нас.

Книгата на Н. Гочев съчетава респекта към традицията със спокойното самочувствие на аналитичното вглеждане, а също и с личната ангажираност и отговорност за посоките, които един хуманитарист следва в търсенето на своята позиция в и спрямо нея и в практиката си на университетски преподавател.
Тя води читателя в своята нелека проблемна област с лекота и удоволствие, със сериозна задълбоченост и с убеждението, че общуването с големите текстове на миналото е не толкова насилие за подчинение на техния език, колкото усилие за приобщаване и споделяне на разбирането.