Това е проект за литературна история, ползваща и изкази извън езика на/за литературните творби, или - литературна история, пресичаща полета на нелитературни дискурси. Генеалогията превръща миналото в пейзаж от множество лични истории, частни истини, възел от страсти. Истеричното е дори там, където мислим, „че няма история - в чувствата, любовта, съвестта, инстинктите". Точно тук, според Фуко, зейва различието между традиционната история и генеалогията, която не пренебрегва детайлите, държи на случайностите, оживява забравените неща, за да открие потеклото им, взира се в полумрака на времето, за да съзре проблясъка на възникването им. Маргиналните елементи, дълбинните значения, сменящите се перспективи са полета, които остават тъмни за погледа на традиционния историк, който систематично избягва изключителното и привежда всички неща под най-банален общ знаменател. За разлика от него генеалогът “разследва” миналото, събира парчета истина, за да сглоби образа му, подобно на пъзел.