“ЗАНАЯТЪТ Е ПО-ЦЕНЕН ОТ ЗЛАТОТО


Имало едно време един богат цар. Той често се преобличал като дрипав просяк и тайно от везири и назири обикалял из градове и села, за да чуе какво говори за него народът.
Веднъж царят срещнал в едно село толкова красива девойка, че който я видел, казвал: "Не ми трябва ни да ям, ни да пия, стига ми нея да гледам". Върнал се царят в своя дворец и рекьл на назирите и везирите си:
- В еди-кое си село живее една прекрасна девойка. Идете и й кажете, че царят
иска да се ожени за нея.
Отправили се назирите и везирите към това село, намерили къщата на девойката и също се учудили и възхитили от нейната красота. Те казали на бащата и майката на девойката, че царят е запленен от тяхната дъщеря и иска да се ожени за нея.
Бащата на девойката бил беден селянин. Той не повярвал, че царят е удостоил дъщеря му с такава чест. Но царските хора го уверили и тогава той рекьл:
- Ние сме слуги на царя, каквото заповяда той, това ще бъде.
После се обърнал кьм дъщеря си:
- Дъще моя, царят е изпратил своите назири и везири да те искат за негова
жена. Какво да им отговорим?
Девойката попитала:
- А какъв занаят владее царят?..”