Българско обичайно право

Автор: Димитър Маринов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 0

Издател АИ Проф.Марин Дринов
Брой страници 250
Година на издаване 1995
Корици твърди
Език български
Тегло 1023 грама
Размери 15x22
ISBN 954430326Х
Баркод 954430326Х
Категории Право. Същност и видове, Право, Книги

След Освобожденето на България от турско робство цяла генерация от народоведи и юристи отдава много сили за събирането и популяризирането на българските правни обичаи. Почетно място сред тях заема изтъкнатият общетвен деец и етнограф Димитър Маринов.
Изключително богатите сведения, с които разполага, го подтикват да посвети отделни книги на народните правни обичаи. "Народното обичайно право. I. Гражданско право" е отпечатана през 1894 г. като книга четвърта от поредицата "Жива старина", а през 1907 г. излиза книга шеста от същата поредица "Народно карателно /углавно/ обичайно право".
Академичното издателство "М. Дринов" чрез фототипното издаване в един том на тези две произведения, които отдавна са библиографска рядкост, дава възможност на своите читатели отново да се докоснат до тях.

Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Димитър Маринов е български етнограф, основател и първи директор на Етнографския музей. Роден е като Петко в с. Армалуй, днес част от гр. Вълчедръм, в семейството на Върбан и Наца Мъцанкови. В резултат на кратко боледуване непосредствено след раждането майката Наца умира. Бащата решава да даде детето "хранениче" на бездетно семейство. Ломският гражданин Марин Банов и съпругата му Вълкана осиновяват новородения Петко, когото прекръстват на Димитър.

Марин Банов е крупен търговец, който прекарва 20 години в Цариград, като 19 от тях служи в конака на Хюсеин паша, заемащ висока длъжност при Дивана. През 1840 г. Марин Банов се връща в родния си град Лом, където се залавя за търговия, а по-късно се жени.

На 24 април 1854 г. Димитър постъпва в ломското училище. Под наставленията на своя учител Кръстьо Пишурка преминава успешно всички нива и през 1858 г. вече е "калфа". Като награда за отличното си представяне баща му Марин Банов му подарява няколко книги. Те са: "Аделаида, алпийската пастирка" (1857), "Житието на Алексий, человек Божи" и "Чудесата на Пресветая Богородица", като последната оказва такова въздействие върху него, че решава да се посвети на Бога и да замине за Света гора.

Междувременно през 1858 г. майка му Вълкана изпада в нервно разстройство и през следващата година умира. Под влияние на тази печална случка и по препоръка на първия учител на М. Димитров - Пишурката, Марин Банов решава да изпрати сина си в Белградската гимназия. Още през 1863 г. Димитър Маринов овладява гръцки, немски и френски език, но смъртта на баща му на 27 декември същата година осуетява тези планове. Изхвърлен от алчните си роднини и оставен без наследство и подслон, Димитър Маринов се насочва към Света гора и по-точно към Хилендарския манастир, за да служи на Бога.

През 1875 г. завършва философски факултет в Белград и започва работа като учител в Лом през същата година. Депутат в Учредителното събрание, съдия в Лом, Силистра, Русе, Видин (1879-82). Директор на Народната библиотека (1894), учител в Лом, Русе и София. Основател и директор на Етнографския музей (1904-1908). През 1921 г. приема духовен сан. Активно сътрудничи със статии и студии в областта на фолклора и етнографията в периодичния печат; преводач. Автор на "История на българската литература" (1887), "Жива старина" (І - 1891, ІІ, ІІІ - 1892, ІV - 1894, V - 1901, VІ - 1907, VІІ - 1914), "Как е създадена българската екзархия" (1898), "Евтимий патриарх Търновски" (1900) и др. Умира през 1940 г. в София.
Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети