Тук искам да опиша някои от безпокойствата на модерността. Под това разбирам характерни черти на съвременната култура и общество, които хората преживяват като загуба или упадък, макар нашата цивилизация да се "развива". Понякога хората чувстват, че през последните години или десетилетия — например от Втората световна война или от петдесетте години — настъпва някакъв съществен упадък. А понякога загубата се усеща относно един по-дълъг исторически период: цялата модерна епоха от XVII в. насам често е смятана за време на упадък. Въпреки че времевата скала може много да варира, има определено средоточие на темите за упадъка. Те често са вариации на няколко основни мотива. Тук искам да изтъкна две такива основни теми, а след това да добавя трета, която в голяма степен произлиза от първите две. Тези три теми съвсем не изчерпват въпроса, но могат до голяма степен да засегнат онова, което ни смущава и обърква относно модерното общество.
Тревогите, за които ще говоря, са добре познати. Няма нужда да бъдат напомняни на никого; те се дискутират, разследват, оспорват и обсъждат непрекъснато във всички медии. Това звучи като достатъчно основание на ненужността още веднъж да се говори за тях. Но аз смятам, че тази добра запознатост прикрива объркването, че в действителност не разбираме онези промени, които ни тревожат, че обичайният поток от дебати всъщност ги представя погрешно — така ние превратно схващаме онова, което можем да направим спрямо тях. Промените, определящи модерността, са и добре познати, и много объркващи. Ето защо си струва да продължаваме да говорим за тях.
Чарлс Тейлър