Правист, политолог и социолог. Роден в Будапеща. През 1934 г. става доктор по държавни науки към Сегедския университет. От 1938 г. е референт в Министерството на правосъдието. Критикува остро фашисткия режим на Хорти заради военновременната му политика. След 1944 г. работи в Министерството на вътрешните работи, в Сегедския университет и като директор на Източноевропейския научен институт. Социалният му мироглед е силно повлиян от народняшкото движение. През 1945-1948 г. написва най-значителните си политоложки студии. В тях изследва аномалиите в развитието на европейските нации и държави, явлението на езиковия национализъм, деформациите, настъпващи вследствие на изостаналостта в политическото развитие и причинената от нея свръхкомпенсация, изкривяването на политическия характер и т.н. След 1950 г. е е принуден да живее във вътрешна емиграция. През 1956 г. е назначен за министър в правителството на Имре Наги, по-късно е задържан и осъден на доживотен затвор. През 1963 г. е амнистиран. От средата на седемдесетте години на ХХ в. започва истинският му ренесанс в кръга на унгарската демократична опозиция. Възпоминателният албум, посветен на смъртта му през 1979 г., се превръща в протест срещу Кадаровия режим.