На страниците на тази книга се прави опит да се скицират най-важните приноси в дискурса на политическия хуманизъм и на либерализма, които оформят новата политическа мисъл. Цел на анализа е възстановяването на историзма на всеки един от тези приноси, за да се разберат политическите и нравствените намерения и цели на авторите, които се коментират, що се отнася до формулиране на политическата им аргументация. Само като се разбере този замисъл може да се разбере характера на символния израз, който използват мислителите за да общуват с културния си кръг и да се декодифицира посланието им в техния, а не в нашия контекст, който често ни отвежда към погрешни тълкувания. По тази причина, като ключ на историческо възпроизвеждане на смисъла на политическата мисъл бе избран биографичният метод. За да се разбере политическата мисъл, биографичният подход се предлага като метод на поставяне на авторите и техните трудове в историческата им рамка, позволявайки по този начин да се разкрият конкретните политически обстоятелства, които са допринесли за оформянето на тяхната аргументация.
По този начин се представя духовният облик и политическите идеи на Макиавели, Хобс, Лок, Монтескьо, Русо, Бърк, Бентам, Мил и Токвил. Към изложението на идеите им са добавени подробни библиографски сведения за извори и изследвания, които правят настоящата книга подходящ инструмент за по-нататъшни задълбочени изследвания.