Пропагандата в тоталитарната система винаги е била един от основните атрибути на властта, обслужваща я с най-голяма "преданост". Тя създава политическите митовете, поддържа ги и ги разпространява, следи за тяхното "приемане" и "правилното" им тълкуване.
Властта се нуждае от културата и изкуството, които да доизгладят грубо наложените идеологически догми, да им придадат "нов" облик. Затова пропагандата ги завладява, подчинява и контролира. Дава им се едно единствено право - правото да служат вярно в името на изпълнението на нейните цели.
В монографията представените примери се основават на болшевишката, фашистката и националсоциалистическата пропаганда и култура.