Импулсът за тази книга тръгва от знаменитото есе на Валтер Бенямин за „Париж, столица на XIX век". Несъмнено е, че в българските историко-културни реалности, от десетилетията на Възраждането, през тези на XX столетие и по-нататък могат да бъдат намерени множество ключови илюстрации на Беняминовата теза. Тя пък от своя страна, също прояснява натрапчивото постоянство, с което определен български модерен поглед към света се насочва толкова често, макар и малко по-късно, но все към Париж…