Историческият процес на познавателно и социално институционализи
ране на социологията, преодолял много и най-разнообразни трудности, има
неоспорими вече положителни резултати. Преди всичко социологията като
наука си извоюва правото на съществуване в ансамбъла на съвременните
науки и по-широката обществена заинтересуваност от усвояване на социо
логически знания за разбиране на обществения живот и влияние върху об
щественото развитие. Но видяна по-отблизо, ситуацията на съвременната
социология е много по-драматична в сравнение с предходните етапи. Сред
причините за този проблем е естествена усилващата се безпощадност на
критическата саморефлексия на всяка една развиваща се и неприемаща стаг
нация наука. В най-проницателните си изяви съвременната социология се
насочва по непоколебим начин към своите собствени фундаментални прин
ципи (вече изяснени), поставя на преразглеждане приемани по-рано за из
конни истини. Това означава откриване на времето като структура на соци
ологическото мислене. Има явни признаци на превръщане на историята на
социологията в първостепенен проблем, без чието изясняване съвременна
та социология може да се окаже в безпътица. Такъв признак е небивалият и
растящ интерес към социологическата класика…