Един от сложните исторически и културологични проблеми, които създават напрежение и разнообразни творчески решения, е изучаването и осмислянето на тракийската култура. Проблемът възниква от опита да се търси общоприета и универсална дефиниция, от която да последва необходимия творчески aнализ. Поливариантността на "чужди" определения и методически похвати,
които се прилагат към тракийската история, не решава или поне достатъчно усложнява отговора на въпроса как "да разбираме тракийската култура".
Напоследък популярност придобива схващането, че културата е "начин на действие, поведение" /Фол 1997, 294-3271. Терминът произлиза от заниманията с класическата древност, съпоставена с тракийската културна история през I хил. пр. Хр. Така например, хоризонтално погледнато от юг към север на Балка
ните са се развивали полисна и етносна култура /Фол 1998, 24-26/. Както е известно, общностите на етносните култури /на траки, келти, илири, скити и др./ не са образували градове в класическия смисъл на това понятие, били са управлявани от многобройни владетели и са били слабо познати на съседите.
Между етносната и полисната култура са съществували контактни зони на сливане на типове култури и поведение на техните носетели. Осезаемата разлика между общностите на полисната и етносната култура е била липсата на писмена комуникация на тези, които живеят на север от гръцкия свят…