Книгата е посветена на важен и интересен проблем от нашата културна история през първите десетилетия след Освобождението - ролята на държавата за стимулиране учението на младежи в университети, академии и други висши и в средни специални училища в Русия, Австро-Унгария, Франция, Германия, Швейцария, Белгия, Италия и други страни. Съставени са пълни и изчерпателни списъци /в таблична форма/ с данни за стипендиантите на Княжество България и Източна Румелия, както и за нестипендиантите, които са получили през разглеждания период еднократни парични помощи от държавата. Трудът има научноизследователски характер, но представлява интерес не само за професионалисти /историци, културолози, педагози/, а и за по-широк кръг читатели. Много от тях ще намерят в книгата сведения за учението на свои родственици в чужбина.