Статиите на Раковски, Каравелов и Ботев, които са предложени в този сборник, излъчват политически реализъм, държавническа отговорност и в момент, когато още няма свободна българска държава. Съставителите твърдят, че с този сборник искат да накарат българина да се вслуша в словото на своите духовни първенци, да се взре в собственото си историческо битие и да преосмисли отношението към самия себе си - така небрежно досега, и отношението към другите - така наивно доверчиво всякога.