Да се покаем искрено, та като се освободим от страстите, да достигнем опрощаване на греховете. Да презрем временните блага, за да не би, спорейки заради тях с хората, да нарушим заповедта за любовта и да отпаднем от Божията любов. Да ходим духом и да не следваме похотта на плътта (Гал. 5:16).
Да се борим и да бъдем бдителни, да се отърсим от съня на безгрижието, да поревнуваме на светите подвижници на Спасителя и да подражаваме на техните подвизи, забравяйки това, което е зад нас, и стремейки се напред, да подражаваме на тяхното неуморно усъвършенстване, на горещото им усърдие, на постоянството във въздържанието, на светостта на целомъдрието, на твърдостта на търпението, на непоколебимостта на тяхната благост, на искреността на състраданието, на невъзмутимата кротост, на горещата ревност, на високото смиреномъдрие, на съвършеното безкористие, на мъжеството им, на благостта и на тихия им нрав. Да не бъдем снизходителни към влечението ни към удоволствия, да не допускаме разслабване в помислите, да не оскверним съвестта си, да имаме мир с всички и светост, без която никой няма да види Господа (Евр. 12:14).