| Издател | Колибри |
| Брой страници | 144 |
| Година на издаване | 2026 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 147 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9786190219057 |
| Баркод | 9786190219057 |
| Категории | Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Частна клиника е разработила иновативна програма за психологическа помощ, одобрена и финансирана от държавата. Терапията се провежда чрез изкуствен интелект с достъп до спомените, поведението и мислите на пациентите. Един от участниците в програмата е млад мъж, преживяващ непреодолима екзистенциална криза и живеещ с чувството, че е провален проект на природата... Уязвима ли е човешката идентичност в съвременния свръхтехнологизиран свят? Възможно ли е да бъде поставена граница на индивидуалната творческа мощ на човека?
„Книгата е интересен литературен експеримент с новите AI биотехнологии и отговорностите около тях. Тя сблъсква възможностите на човешкото съзнание (включително опасността то шизофренно да се разпадне) с безкрайния терапевтичен потенциал на изкуствения интелект; това поражда неразрешима колизия между хуманитарния и точния, природонаучен начин на мислене. Конфликтът е описан майсторски, „просвирен“ през много стилови и езикови регистри, така че читателят ще може да се наслади на едно полифонично четиво.“
Александър Кьосев
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Има много сериозна причина тази книга да бъде прочетена, дори ако човек не знае нищо за автора или темата. „Панофобия“ бе избрана сред 390 ръкописа на съвременна българска тематика на конкурса, организиран от издателство „Колибри“. Няма начин това да не предизвика интереса към нея, то до голяма степен е интерес и към самата българска действителност в крайна сметка.
И никак не е изненадващо, че темата не е възторжена, а още по-малка изненада е, че главните герои са Човекът и Изкуственият интелект. Някъде отзад като фон е държавата, която е финансирала програма за лечение в малка частна болница. Експериментална, предполага се.
Главният герой може да е всеки четвърти съвременник, ако е точна статистиката, че 25 процента от населението, включително и в България, страда от психически проблем, най-често депресия. Може би и затова главният герой не е назован с име. За него знаем, че е твърде чувствителен, прекалено емпатичен, супер отговорен за хората около себе си и за всички хора всъщност. Светът не е любезен с такива хора, не е пригоден за тяхната чупливост. Животът на такъв човек се превръща в усилие, равносилно и безуспешно като усилието да се навие квадратен болт в кръгла гайка. Несъвместимост с живота – това е резултатът.
Лечението се провежда с изкуствен интелект, който може всичко. Например да филмира спомени на пациента и да му ги прожектира. Да задава точните въпроси, да анализира. Но накрая трябва да избере един от няколкото възможни варианта за лечение. И тук става трудно – да се избере практичното решение, което ще направи живота по-поносим, или да се избере трудния вариант от уважение към възможностите, които природата е вложила в този човек. Бог или технология?
А иначе „Панофобия“ означава страх от всичко – болест, от която страда цялото човечество в днешно време.
Веселина Седларска, приятел Хеликон Сливен