„Някой очаква те в рая“ е литература от XXII век, фантастична мегаидея, която тръгва от далечното минало и стига до прага на следващата Вселена.
"Динамично приключение във времето и пространството, чийто смисъл се сътворява от хаоса и заблестява в цветовете на всички видове любов – към родителите, към живите същества, към мъдростта, към сродната душа. Читателят, който успее да се ориентира в този подвижен и променящ се свят от идеи и чувства, може да конструира собствен смисъл за съществуването."
Юлия Попова, психолог
"Нестандартна книга, която съчетава свободата на интерактивния експеримент с прелестта на домашния уют. Четенето на тази книга е като подскачане на любознателна бълха из Александрийската библиотека. Сякаш похапваш пчелна пита, всяка клетка на която има различен вкус. Кънчо Кожухаров е от онези приказници, срещата с които ни носи усещане за празник."
Янчо Чолаков, писател
"Името на Кънчо Кожухаров е добре известно сред любителите на фантастиката Чел съм всичките му фантастични произведения и сборниците, на които е бил съставител. Що се отнася до преводите му, запознат съм с преведената от него фантастика, а научната и научно-популярна литература е толкова много, че както се казва, няма изчитане.
Въпреки прочетеното той не престава да ме изумява с всяка следваща своя книга, независимо дали е фантастика, историческа проза или поезия. „Някой очаква те в рая“ ме впечатли не толкова с художествените си качества, които са несъмнени, а с тематичното си разнообразие: космология, магия, народопсихология (където има направо постижения), любов към животните.
И всичко това поднесено с една човешка топлота, която няма да остави равнодушен нито един читател."
Юри Илков (Генерала), фен експерт

„Някой очаква те в рая“ от Кънчо Кожухаров е смела и многопластова творба: тя съчетава фолклорното иронично повествование, интелектуалния есеизъм, елементи на научна фантастика, историчност, философия, магичност. На пръв поглед разказите може да изглеждат фрагментарни. Но при внимателно четене се разгъва централна ос: притчата за паметта, способността да твориш и опасностите от изоставяне на човешката отговорност пред технологичното посредничество, всичко това гарнирано с много богата ерудиция, топла лиричност и носталгия към едно по-човешко, свързано с любовта към хората и котките (котараците), минало.

Особено интересно ми е включването на тълкуванието на предсказанието на трите вещици от „Макбет“. Пространният исторически, литературоведски, езиков, а (и бих казал психологически криминален) анализ, който авторът прави, ни сваля на едно още по-дълбоко ниво в търсенето на смисъла. Той откровено и в същото време много фино представя принципа на създаването ѝ, което вече е започнало, но и предстои оттук нататък. Казвайки „Коварството е честно, а честността – коварна. Това е ключът към цялата пиеса“, той в същото време ни дава и ключа към написването на книгата. И продължава с разгаданите уроци по драматургични сблъсъци: „Една глава от роман влиза в сблъсък с предходната; следващият разказ от някой сборник може да влезе в сблъсък с предишния, променяйки досегашната умствена картина, която читателят си е изградил от думите на автора.“

Едва ли нещо от книгата ще остане неразбрано, но все пак ще цитирам една мисъл на Станислав Йежи Лец, когото много харесвам: „Карат ме да съм пишел разбрано за всеки сержант от милицията. Не, за по-долу от старши лейтенант не пиша.“

Един енциклопедичен автор трябва да си подбира нивото на публиката.

Николай Акимов