Животното, което следователно съм
Автор: Жак Дерида
| Издател | Сонм |
| Брой страници | 256 |
| Година на издаване | 2026 |
| Език | български |
| Тегло | 333 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9786197500646 |
| Баркод | 9786197500646 |
| Категории | Философия, Хуманитарни науки, Книги |
Изданието включва четири текста на Жак Дерида, публикувани посмъртно през 2006 г. въз основа на лекциите, изнесени от философа през 1997 г. на колоквиума в Серизи. В тях Дерида поставя под въпрос самата философска традиция, която мисли Животното като единна категория. Той показва как господстващите дискурси са оправдавали не само човешкото надмощие над животните, но и жестокостта и насилието, упражнявани спрямо тях. Дерида настоява, че разликите между отделните животински видове често са по-големи от разликата между някои от тях и човека и множеството живи същества не могат да бъдат подведени под абстрактната категория „Животното.“
Книгата въздейства дълбоко върху хуманитарните науки и допринася за формирането на това, което днес наричаме Animal Studies. Нейният залог надхвърля рамките на деконструкцията в тесния смисъл и се вписва в широк спектър от дисциплини - епистемология, етика, право, литературознание, социология.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
(р. 1930 г.)
ЖаК Дерида е съвременен френски философ, преподава във Висшата школа за социални науки в Париж.
Идеи: С името на Дерида се свързва постмодерното мислене в неговия най-оригинален и влиятелен вариант. Неговият вариант на постмодерна философия носи името деконструктивъзъм. Терминът идва от желанието и метода на Дерида да „разглобява\" (деструкция) и „сглобява отново\" (конструкция) класически текстове, тези и символи. При тази процедура познати и известни на всички текстове и тези придобиват нов, непознат аспект и смисъл. Те се поставят в „полето на възможностите\", където се вижда, че те са само един от многото възможни варианти на мисълта. Това дава основание на Дерида да прави не реален, а не-реален възможен превод и тълкуване на класическото наследство.
По тази причина боравенето с метафори, в което Дерида демонстрира виртуозност, се разглежда като съкровена специфика на хуманитарното мислене, като съпротива срещу застиналите значения, срещу тази културна застиналост, чието друго име е власт.
Според Дерида в западноевропейската култура и философия доминира „логоцентризъм\", който се изразява в подреждането на мислите в йерархия от понятия и термини. Термините и понятията са подредени двоично (пространстбо-време, ляво-дясно, справедливо-несправедливо и т. н.). Като алтернатива френският философ предлага стратегията на „различието” Тук задачата е да се открива Другото във всяко привидно тъждество и сходство, да се открие изплъзващото се, губещата се следа, отзвучаващият глас и т. н.
Текстовете на Дерида са посветени на най-различни и често екзотични теми, но винаги завладяват с играта на значенията и с блестящите анализи на другости и неуловимости. Съчинения: Писмеността и различието (прев. Татяна Батулева, Наука и изкуство, С., 1998); Апории (прев. Антоанета Колева, Критика и хуманизъм, С., 1998); Гласът и феноменът (прев. Тодорка Минева, ЛИК, С., 1996); Вавилонски Кули (прев. Георги Кацаров, Критика и хуманизъм); Граматология, Позиции (прев. Георги Кацаров, Критика и хуманизъм, С., 1993); Освен името (прев. Антоанета Колева, Сонм, С., 1993)
