Между пустинята и живота
Автор: Николай Райнов
| Издател | Нике |
| Година на издаване | 2026 |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 590 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9786197626599 |
| Баркод | 9786197626599 |
| Категории | Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Между пустинята и живота“ е една от най-противоречивите книги в историята на българската литература и заедно с това — една от най-значимите. Заради нея Николай Райнов (1889–1954) е отлъчен от църквата през 1919 г. Повече от век по-късно, книгата се завръща към своите читатели в ново издание.
Романът проследява земния път на Христос, когото Райнов рисува като философ и бунтар, разкъсван от вътрешни съмнения. На границата между канона и теософията, книгата се концентрира върху проблема за дуализма на духа, а пустинята се превръща в символ на върховното изпитание и себепознание.
В центъра на историята е времето на усамотение, прекарано в молитва и борба с изкушенията. Действието се развива в пустинята, където тишината на пясъците среща шума на живота и безкрайният пуст пейзаж се превръща в арена на безмилостната борба между мрака и светлината.
Николай Райнов разгръща пред читателя едно неповторимо мистично видение, което дава фундаментално различен поглед към божественото през призмата на индивидуалната свобода и моралната отговорност. Така “Между пустинята и живота” се превръща в книга за смелостта да бъдеш различен и за цената на духовното прозрение.
Книгата се издава с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма “Създаване и разпространение” – големи проекти, 2025 г. в рамките на проекта “Отвъд центъра” по договор No SRGP-L-2025-5 19/11/2025 г.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
