За малките и големите войни, за победата и поражението, за стремежа към власт и копнежа по един съвсем обикновен живот, за това какво е съзерцание, тъга, скръб, и какво е разширяване на сърцето.
Модерна, ерудитска поезия, с дълбок вътрешен заряд и с особено внимание към детайла.
— Аксиния Михайлова

Сутрите на Велимир Макавеев разказват човешката метаистория, събрана от различни епохи, цивилизации, свещени книги, притчи и божествени текстове. Като древен летописец авторът издълбава образите върху каменни стели от вечността за вечността. От една бебешка ръчичка,/ светеща над ръба на кошара до малките войни и една възможност/ да разтриеш сърце,/ докато затупти отново.
— Станислава Станоева