Книгата е посветена на една от емблематичните личности от нашата нова културна история – писателят, философ и общественик Стоян Михайловски, Тя проследява най-важните идеи и моменти в развитието на Михайловски като християнски творец и мислител, като разглежда неговите работи в светлината на православната богословска традиция. Сборникът очертава мястото на Михайловски в българската литературна традиция, като изследва връзката му с други автори и отражението на някои от неговите най-значими произведения от литературната критика. Книгата е посветена на важна годишнина – 170 години от рождението на писателя.

Бъдещият класик на българската литература принадлежи към бележит възрожденски род, в който изпъкват имената на Никола Михайловски и митр. Иларион Макариополски. Ключова роля в образованието на юношата изиграва престоят му в елитния френски султански лицей „Галатасарай“ в Цариград, а по-нататък – следването на правни науки в Университета на Екс ан Прованс във Франция. Началото на литературната му дейност е още в лицейския период, през който негови съученици са Константин Величков и Симеон Радев. Отдадеността на Ст. Михайловски на обществени дела е многообразна и дългогодишна: трикратно е избиран за народен представител, занимава се активно с публицистична и редакторска дейност, заема се дейно – и у нас, и в чужбина – да защитава каузата на македонските българи, останали под властта на Османската империя. Съвременниците му виждат в него „глас“ на една независима, будна и неподкупна гражданска съвест.
Като юрист – адвокат и съдия – работи в Свищов, а също и в Министерството на правосъдието в столицата. Преподавателската му дейност е свързана предимно с френския език, но включва и курсове по всеобща литературна история във Висшето училище в София.

Творчеството на писателя е многолико в жанрово отношение, каквато е и личността му – създава епиграми, афоризми, басни, сатири, публицистика, драми, философско-моралистични творби, стихотворения и поеми. Значителна част от произведенията му са публикувани в „Църковен вестник“. Увлича се от френската литература и култура и през целия си живот, наред с българския, пише и на френски. Автор е на повече от 15 книги, между които е и първият в България изцяло сонетен сборник – „Философически и сатирически сонети“ (1895). Сред най-известните произведения на Стоян Михайловски са неговите басни, поемата му „Книга за българския народ“, стихотворението „Напред“ и всеучилищният химн, посветен на светите братя Кирил и Методий, добил по-голяма известност под името „Върви, народе възродени“.