| Издател | Самиздат |
| Брой страници | 160 |
| Година на издаване | 2026 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 274 грама |
| Размери | 21x14 |
| ISBN | 9786199293874 |
| Баркод | 9786199293874 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Започнах да проумявам, че отчуждението не означава омраза. В омразата има огън. Има заряд. Отчуждението е по-студено.
То е онова тихо решение да отлагаш обичта, докато времето за нея изтече. И се подхранва не от случилото се някога.
А от всичко онова, което продължаваме да вършим след него.
ЗА ИСТОРИЯТА ВЪТРЕ:
Ако знаеше, че ти остават само още няколко срещи с някого, щеше ли да загърбиш миналото?
Живеем с илюзията, че познаваме семейството си. Вярваме, че знаем всичко за тях, но често точно най-близките ни се оказват най-големите непознати.
„14 петъка с дядо ми“ е история за тихите войни между поколенията, в които гордостта тежи повече от истината. За смелостта да преглътнеш обидата, за да видиш човека отсреща – преди времето да е изтекло безвъзвратно.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]