Много, ама много далеч оттук, зад един ей толкова голям океан, през
сума ти планини, гори, градове и села, сателитни антени, кучета и
разбира се – деца, растеше голямо дърво. Дървото беше хем
обикновено, хем необикновено. Обикновено – защото на него имаше
обикновена къщичка за птици. А необикновено – защото в
къщичката не живееше птиче, а момченце. Необикновено момченце,
което се казваше Джиго. То винаги беше готово да се притече на
помощ и винаги му се случваха необикновени приключения..