"Драги читателю,

в ръцете си държиш книгата Тайната история написана от Прокопий Кесарийски. Използвано е изданието: Procopii Caesariensis Opera omnia Rec. J. Haury. G. Wirth. Lipsiae, 1962 – 1963. Том 2: De Bello Persico, De Bello Vandalico; Том 3: Historia arcana. Настоящата книга е превод на том III на български от горното издание. Книгата е сверена и с българския превод на Иван Генов, издадена от издателство Народна култура през 1983 г. в София, без да са намерени смислови различия.

В три книги Прокопий описва войната на Източната римска империя по времето на Юстиниан с готите в Италия, с вандалите в Африка и с персите в Азия като личен участник и наблюдател, което прави тези книги изключително ценни исторически източници. В четвърта книга Прокопий дава уникални сведения за постройките по време на Юстиниан. Пишещите в диктатури писатели имат винаги един и същ проблем, който може да се изрази с думите на Прокопий "... когато животът ти е на върхът на езика на диктатора..." трябва много да внимаваш какво казваш. И така тези четири книги са наситени с похвали за главния герой, главнокомандващия Белицар и "мъдрят, и за всичко мислещ" Юстиниан. На много места обаче, обективният наблюдател Прокопий не е спестил последствията от неразумни или користни действия, от интриги, алчност, коварство и други.

Настоящата книга обаче, е публикувана по негово желание след смъртта му. Тя представлява убийствена критика на режима установен от император Юстиниан и императрица Теодора. Ако тази книга беше единствената от рода си в онова време, то бихме я считали за злобна клевета на героите, на която не бива да се обръща внимание. Но тя не е единствена. В книгата на Амиан Марцелин например, писана преди нея, виждаме живо и пластично описание на падението на нравите в Империята след II век с краски будещи отвръщания у нравствено мислещия човек. Тази книга е естествено продължение на критичния поглед на Амиан Марцелин върху нравите на империята."