Светът е преситен от новини за бедствия и изчезващи видове, за които никой не иска да чете. Животът прилича на хроника на края. И една възрастна жена е тежко болна. Анна и двамата ѝ братя вземат решение майка им да живее – въпреки съветите на лекарите и противно на нейната воля. Семейството им се разпада, реалността е изпепелена в ужасните пожари, поглъщащи Австралия и Тасмания, и дори самата Анна започва да изчезва. Първо е пръстът ѝ, после – коляното. Тя не усеща болка. Никой не забелязва. Анна скита из болничните коридори и се изгубва в безкрайния поток на социалните мрежи и чуждите сънища.

В този опустошителен, но и нежен роман Фланаган превръща екологичната катастрофа в притча за човечността и мимолетното великолепие на света. Това е загадъчна история за загубата и надеждата, за любовта, за чупливостта на телата и душите ни. И за оранжевокоремчести папагали, които все още летят над пепелищата като последно чудо.