Достопочтеният брат Диас е призован в Свещения град, за да получи признание и висок пост в Църквата. Вместо това се оказва начело на свещен отряд от истински дяволи – прокълнат рицар тамплиер; вампир аристократ с безупречни маниери и кървави навици; върколачка с изявен вкус към човешкото месо; некромант, който дирижира трупове като симфония; полуневидима елфка, изпълнена с ненавист към хората; опитна убийца с мрачно минало. Тази абсурдна пасмина е окована в нерушимо папско заклинание да отведе една дръзка улична крадла до Троя, защото – как иначе? – тя е отдавна изгубената наследница на узурпирания от могъща магьосница Змийски трон.
Мисията им е невъзможна изначално. Те трябва да прекарат тази невежа принцеса през опожарена, пропита с магия и кръв земя, да оцелеят в битки с демонични твари, да измамят алчни владетели и фанатични кардинали и – ако небето е милостиво – по възможност да не се избият помежду си.
Брат Диас върви към ада, но поне дяволите са на негова страна.
За да вършат божията работа.


Как стигнахме дотук – кратък и кървав летопис
И децата знаят, че Хектор победи Ахил, Троянският кон бе изгорен, Микена беше безмилостно плячкосана. Картагенската империя нахлу в Италия, а техните несравними Вещери инженери основаха там великия Свещен град. После дойдоха свирепите елфи и в отчаянието си картагенците отвориха портал към ада и унищожиха собствения си град. Сега нечестивите създания са изтласкани в Светите земи, като между тях и Европа стои само легендарната Троя и нейният извисен до небесата Змийски трон. Въпрос на време е елфите отново да се изсипят от изток и да пометат всичко и всички със сатанинския си огън.
А Европа не е готова за ново нашествие. Макар и обединен под свещения кръг и властта на детето папа Бенедикта Първа, континентът е поразен от чума и глад, навсякъде дебнат чудовища, а заплахата от елфите не е достатъчна, за да върне троянските еретици, почитащи знака на колелото, в лоното на истинската Църква на Спасителката.
И ето ни тук – на прага на следващия апокалипсис,
сякаш предишните не ни бяха достатъчни.