Раул Гомеш Брандао (1867 – 1930) е португалски военен, журналист и писател, роден във Фож ду Доро, Северна Португалия. След като завършва средното си образование и временно посещава като слушател лекциите във филологическия факултет, се записва във Военното училище. Така започва дългата му кариера в бюрократичната машина на Министерството на ойната. Успоредно с това се изявява и на журналистическото и писателското поприще с публикации в редица вестници, списания и издания на художествени произведения. През 1912 г. се пенсионира с чин капитан и навлиза в най-плодотворния си писателски период.
Умира през 1930 г. от аневризма след претърпян преди това инфаркт.
Автор е на романи, театрални пиеси, пътеписи, мемоари. На български е преведена новелата Рибарите (Португалски морски новели, Варна, 1978, прев. Емилия Юлзари).

Хумус, издаден през 1917 г. и претърпял през 1921 и 1926 г. още две преработени от самия автор издания, е шедьовърът в богатото литературно творчество на Раул Брандао, новаторско произведение с повествование без сюжет и персонажи с карикатурни имена, наречено антироман.

Според литературната критика дълбокият психологизъм на автора го сродява с Достоевски, пресъздадената абсурдна атмосфера – с Кафка, диалогът между повествователя и неговото алтер его – с Фройд, а философската тематика го превръща в предшественик на португалския екзистенциализъм.
Творчеството му оказва силно влияние върху няколко поколения португалски писатели.

Настоящият превод е направен по последното, трето издание.