Константин Илиев определя новата си книга „Проблясъци от прожектор“ като „автобиографичен фрагмент“, защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог – Пазарджик. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на Драматичен театър „София“. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Слави Шкаров, Младен Киселов, много актьори, сценографи и театроведи.

Значително място е отделено на Литературното бюро на театър „София“ по време на директорската дейност на писателя Кольо Георгиев, в което влизат Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев и Първан Стефанов. Акцент в изложението са сблъсъците с формално несъществуващата, а в действителност дълбоко ешалонирана и почти непреодолима политическа цензура.

Драматургичното творчество на Константин Илиев, възникнало в течение на три десетилетия, се числи към най-значителните постижения на българската литература през нашия век. — Проф. д-р Петер Вундерли, председател на европейския кураториум за присъждане на Хердеровата награда

На български език говорят много малко хора по света. Някои предричат, че ще стават все по-малко. Но на същия този език се пишат и произнасят не по-малко красиви истини и откровения, отколкото в което и да е прочуто кътче на планетата. Аз лично много ценя това. Горд съм, че Константин Илиев пише на български. На истинския – коравия, съвременен, стоманено-режещ български език. Тоя, който на сцената може да звучи като спасителен скалпел. — Леон Даниел, театрален режисьор, из „Летописец на безвремието“, предговор към книгата на К. Илиев „Пиеси“, „Български писател“, София, 1995 г.

С право този превъзходен, самобитен и притежаващ голяма артистична сила автор е смятан за най-значителния драматург, когото е създала България. — Фридрих Шолц, из словото му при връчването на Хердеровата награда