„Поезията е особено изкуство не само защото притежава способността с малко думи да казва много неща, но и защото тези „малко думи" имат силата да въздействат едновременно върху ума, въображението и емоционалния свят на читателя, да будят спомени, да раждат пориви, да „възпламеняват" и тласкат човека напред към действия, с помощта на които се създава бъдещето. За да се получи този ефект обаче, поетът, преди да стане демиург на нови светове, трябва да е видял много градове, народи, хора с различен обществен статус, да е разбрал защо нежните листа на цветето се разтварят, щом ги погали слънцето, да е приел със сърцето си болката на ранената птица, която пада от висинето в калната локва на пътя, да е бил разтърсен и от собствена загуба, която е оставила в душата му рана за цял живот. От личен жизнен опит той трябва не само да е настроил сетивата си за възприемане на видимото и невидимото, на реалното и имагинерното, но и да притежава онова богатство на словото, което ще му позволи адекватно и въздействащо да разкрие сложността и на човешката душа, и на света, в който живеем. Само тогава поетът ще бъде, както казва Виктор Юго, „философ на конкретното и живописец на абстрактното". Мисля, че тези качества на творческата личност притежава и Ахмет Емин Атасой, поет и преводач, чиято нова стихосбирка „Решително време" отбелязва важен връх в неговия житейски път: 65-годишна активна творческа дейност, от първите публикации на 16-годишния юноша във в. „Йени ъшък" („Нова светлина") и сп. „Йени хаят" („Нов живот") през 1960 г., до днес. Заглавието на книгата е знаково.

Отдавна сме осъзнали екзистенциалната истина, че човекът не е господар нито на природата, нито на времето за своето присъствие в нейното битие. И е прав Александър Фол, че „каквото и колкото да се е умувало върху времето, то е беглец, а ние - задъханите му преследвачи" („Човекът във видовете време", Университетско издателство „Св. Климент Охридски", 1998 г.). Осъзнал го е и поетът Ахмет Емин Атасой и затова чрез новата си книга се опитва да направи равносметка и да оцени собствения си принос като човек и творец с чувство за отговорност пред своите читатели и почитатели. Впечатляваща е личната самокритична нотка в съдържанието на програмното за цялата книга стихотворение - „Решително време", чието заглавие е използвано и за неин паратекст: