Възобновяването по чл. 99 и сл. АПК е правна фигура за извънреден контрол върху влезлите в сила индивидуални и общи административни актове. До момента то не е било предмет на самостоятелен научен анализ в българската правна теория. Настоящата книга е първият труд, посветен изцяло на този правен институт. Изследването на темата за възобновяването по АПК би останало непълно, без да се разгледа паралелно с разпоредбите на чл. 70 и сл. ЗАНН. Приликите и различията между двата вида възобновяване, общият им генезис в българската правна система и обхватът на приложното им поле също са засегнати в сравнителен план. За пълнота на изложението са разгледани и някои специални хипотези на възобновяване, отличаващи се от общите със свои характерни особености.

Използвайки за основа достиженията на утвърдените автори в областта на административното право и актуалната съдебна практика, монографията има за цел да насочи вниманието на академичната общност към института на възобновяването, като предизвика научна дискусия по темата. Не на последно място, трудът може да бъде полезен в обучението на студенти от специалност „Право“, както и в практиката на действащи юристи.