Сатирични поеми
Автор: Валери Петров
| Издател | Захарий Стоянов |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2025 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 275 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789540916385 |
| Баркод | 9789540916385 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
В продължение на повече от 20 години Валери Петров написа 14 сатирични поеми, които по-късно обедини под общия наслов "Взето на смях и догдето посмях" (1965-1987).
За поета сатирата е скалпелът, с който художникът (а и мислещият човек въобще) прави дисекция на деформациите в общестото и в душата на индивида. Поемите ни убеждават, чеи скалпелът на Валери Петров извършва своите операции с любов, състрадание, разбиране и нежност. Незлобливият хумор, елегантната пародия, метака и умилителна дори закачливост са характерни за критическите дисекции на поета. Навярно върху човекаможе да се въздейства по-добре и по-ефективно със състрадателен хумор, с разбираща усмивка, отколкото чрез убийствена ирония и сарказъм.
Ключови думи: Лято с книга, fdd 15
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.
Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север“. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.
