Не е лесно да се напише колекция от „пандемична проза“, която въпреки тематиката си да се чете с лекота и увлечение. Иван Димитров се справя с това предизвикателство ? в разказите му има шепа хумор и малко драматизъм, щипка абсурдизъм, но и социална ангажираност. Отчасти художествена фикция, отчасти публицистична хроника, този сборник е свидетелство за един период, който не бива да забравяме.

Мартин Колев

Книга, на чието дъно жужи неутолимата жажда за контакт. Пък бил той не съвсем човешки. Бзззззззззз.