В тази монография Красимира Алексова разглежда значението, формите и употребите на предположителните глаголни форми, наричани презумптив, напр. Това ще да е работа на Иван. Авторката доказва, че презумптивът е отделна и независима от наклонението и евиденциалността категория. Едни от интересните особености на презумптивите са запазването на частицата да и образуването на отрицателните форми с частицата не, а не с форманта няма да, както е при индикативните бъдещи времена. Освен това съществуват и съвпадения на формите на времената в презумптива поради процесите на формообразуване и отпадането на противопоставянето между нерезултативните и резултативните времена. Най-интересната особеност обаче е наличието на несвидетелски и свидетелски форми на миналите презумптивни времена. В книгата са представени и коментирани множество примери с употреби на презумптива в историографски съчинения от първата половина на ХХ в., в исторически и други романи и разкази от ХХ в., в електронни корпуси и в интернет. Всички те доказват самостоятелния характер на презумптива в съвременния български език и неговото съществуване и днес.