Изповедта на Юлия

Вие, които държите в този момент ­тази моя изповед, да знаете, че всичко в нея е истина. Истината за моя живот. Защо реших, че заслужава да бъде опи­сан – не знам. Може би заради това, че за няма и 50 години преживях толкова много неща. Като в някакъв филм с постоянни обрати. Сюжетът се обръщаше надолу с главата: социалната драма се превръщаше в мелодрама, за малко влизах в някакво криминале, което пък се превръщаше в романтичен филм… Добрите ставаха лоши и обратното.

Сигурно не всичко, което преживях, е пример за подражание. Не ме съдете.

Когато започнах да мисля дали да опиша преживяното, изпитах страх, че мога да се проваля. Много работи съм опит­ва­ла, но да пиша книга – никога. Тогава съдбата ме срещна с Евгений Тодоров, който имаше опит в писането. Общи приятели ме уверяваха, че той е човекът, когото търся.

Евгений отначало не се впечатли от идеята да работим заедно, но когато започнах да му разказвам живота си, се запали.

„Че то става за турски сериал, Юлия!“ беше коментарът му.

И така аз с моя разказ за съвременната Пепеляшка и той със своя опит на писател избрахме най-важното от преживяното. Но ако приказните истории по принцип свършват при срещата с Принца – тук разказваме какво има и след това…