Една от най-добрите, провокиращи размисъл и емоции нови книги. Заслужава всеки прочет ред!
Нашето вечно утре
Автор: Габриел Зевин
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Enthusiast |
| Преводач | Богдана Димитрова |
| Брой страници | 536 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 579 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786191645954 |
| Баркод | 9786191645954 |
| Категории | Съвременна световна проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Нашето вечно утре“ е една от най-добрите книги, които съм чел.“
Джон Грийн
Две деца се запознават в стая за игри в една болница в края на 80-те години. Едното придружава болната си сестра, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците са дълги на такова място. Общата им любов към видеоигрите се превръща в споделен свят – на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва.
Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат – да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат играчите, и едновременно с това в дигиталните светове намират интимността, която им се изплъзва в реалния живот.
Това е многопластова история за перфектните светове, които Сам и Сейди създават, и за несъвършения свят, в който живеят; за израстването, себеоткриването и успеха, който променя правилата на играта; за любовта, душевната и физическата болка, от която е невъзможно да се скрием. И за живота, който е просто една нечестна игра.
„Нашето вечно утре“ е интимна възхвала на златния век на видеоигрите, но е и разказ за двама души, които се опитват да преодолеят ограниченията на личностите си, за да открият различни форми на любов и обич. Роман, който изследва природата на идентичността, креативността, провала, изкупителните способности на игрите и нуждата да се свързваме: да обичаме и да бъдем обичани.
Ключови думи: Месец на Enthusiast
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Писателската кариера на Габриел Зевин започва на 14 години, когато гневно писмо до местен вестник за концерт на „Гънс енд Роузес” довежда до първата й работа като музикален критик. Любовта й към писането я отвежда в „Харвард”, където завършва със степен по английска литература.
На 37 години авторката има зад гърба си осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, за тийнейджърка в отвъдния свят, за говорещи кучета, за хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Зевин смята, че нетипичната й гледна точка към писането е плод на необичайното семейство, в което израства - майката й е корейка, а баща й – руски евреин. „Често чувствам, че произходът ми ми е помогнал много – най-вече, защото изпитвам емпатия към различни хора”, казва тя.
Първият й роман Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата й книга „Memoirs of a Teenage Amnesic” (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.
Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика. Габриел Зевин е благодарна за топлия прием, който е получила от книготърговците и от читателите. „За да напишеш ревю за книгата, трябва първо да си я прочел – да си я избрал от многото други предварителни копия, които си получил от представителя. Затова се старая винаги да пиша благодарствени писма на тези хора. Накрая реших да напиша едно по-голямо писмо – към всички тях. И така се появи „Книжарничката на острова” - съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.
За Зевин смисълът на писането, което започва в самота, е в свързването между хората. Щом книгите ни помагат да се свързваме един с друг, а свързването води до любов, значи ли, че книгите са синоним на любов?
„Може би не за всекиго, но за мен са”, потвърждава Габриел. „Понякога си мисля, че влюбването в един човек изобщо не се различава от влюбването в книга.”
На 37 години авторката има зад гърба си осем романа за тийнейджъри и възрастни. Пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, за тийнейджърка в отвъдния свят, за говорещи кучета, за хора, страдащи от амнезия, и за трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Зевин смята, че нетипичната й гледна точка към писането е плод на необичайното семейство, в което израства - майката й е корейка, а баща й – руски евреин. „Често чувствам, че произходът ми ми е помогнал много – най-вече, защото изпитвам емпатия към различни хора”, казва тя.
Първият й роман Elsewhere (FSG, 2005) е преведен на над 20 езика. Третата й книга „Memoirs of a Teenage Amnesic” (FSG, 2007) печели наградата ALA за най-добра книга за янг адълт и по нея е направен японският филм Dareka ga Watashi ni Kiss wo Shita.
Осмият й роман, бестселърът на „Ню Йорк Таймс” „Книжарничката на острова” (ИК „Кръгозор”), има издания на над двайсет езика. Габриел Зевин е благодарна за топлия прием, който е получила от книготърговците и от читателите. „За да напишеш ревю за книгата, трябва първо да си я прочел – да си я избрал от многото други предварителни копия, които си получил от представителя. Затова се старая винаги да пиша благодарствени писма на тези хора. Накрая реших да напиша едно по-голямо писмо – към всички тях. И така се появи „Книжарничката на острова” - съвършеното любовно писмо към книгите, книжарниците, любителите на книги и книжарите.
За Зевин смисълът на писането, което започва в самота, е в свързването между хората. Щом книгите ни помагат да се свързваме един с друг, а свързването води до любов, значи ли, че книгите са синоним на любов?
„Може би не за всекиго, но за мен са”, потвърждава Габриел. „Понякога си мисля, че влюбването в един човек изобщо не се различава от влюбването в книга.”
